Зареждаме съдържанието…
Зареждаме съдържанието…
БЪЛГАРИЯ, ТАКАВА КАКВАТО Е!
Гергьовден се отбелязва на 6 май в чест на свети Георги. В народния календар е свързан със стадата, първата зелена паша, обредни хлябове и празнична трапеза.
На 6 май православната църква почита свети Георги. В народния календар денят бележи важен праг за животновъдите и земеделците: зеленината е вече навсякъде, а надеждата е за здрави стада и плодородни ниви. Християнският празник и по-старите пролетни представи са се преплели с времето. Не е възможно всяко днешно действие да се отнесе към един точно установен древен произход.
Църквата чества свети Георги на 6 май, а за пастирските общности денят е и важен знак в пролетната работа. Песните представят светеца като покровител, който обхожда ниви и стада. Това е образ от народната поезия, не свидетелство за действително събитие или сигурна дата на възникване на обредите. Християнският празник и надеждата за плодородие се срещат в конкретните действия на хората, а не в една универсална теория за произхода.
В много райони стопаните украсяват с зелени клонки дома, кошарата и животните. Песните и обредите пожелават здраве и приплод. Някъде се правят люлки и хора на открито. Тези действия не са еднакви из цялата страна: смисълът им се пази чрез местните изпълнения, а не чрез общ задължителен сценарий.
В описанията на БНР зеленината е навсякъде: по портите, кошарите, съдовете за първо доене и животните. Венец може да се постави на първата овца, излязла от кошарата, или на агнето за празника. Сезонната смяна става видима чрез тези предмети. Но ритуалът не е неизменен — клонките, песните и редът на действията се различават, а съвременните стопанства могат да пазят само част от тях.
За Гергьовден се месят специални хлябове с различни имена и украса. В много семейства се приготвя агне, а на места празникът събира и съседи около обща трапеза. Хлябът, храната и събирането правят пожеланието за изобилие видима част от деня. Запазените хлябове от Врачанско например показват колко богато може да е местното оформление на празничната трапеза.
Хлябовете имат местни имена като кръсташки, овчарски хляб и колаци. Украсата им разказва за стадо, кошара, кръст или желана реколта, вместо да служи само за красота. Някъде трапезата е домашна, другаде е общоселска край храм или оброчище. Това обяснява защо празникът е едновременно семеен, стопански и общностен. Не всяко семейство трябва да изпълни всички описани действия, за да бъде празнуването му „истинско“.
Историческите сведения, местните примери и днешните практики са проверени по тези публикации.
Създадена с ImageGen за СБОРЪ.БГ. Художествена интерпретация на обичая — не е документална снимка.
Vassia Atanassova – Spiritia · Етнографско-възрожденски комплекс „Свети Софроний Врачански“, Враца · 2008 г. · CC BY-SA 3.0 · Оригинал