Зареждаме съдържанието…
Зареждаме съдържанието…
БЪЛГАРИЯ, ТАКАВА КАКВАТО Е!
Нестинарството е обред от Странджа, свързан с празника на светите Константин и Елена. В село Българи шествието с икони завършва с танц бос върху жарава.
Нестинарството е обред, свързан с почитането на светите Константин и Елена в Странджа. Танцът бос върху жарава е само част от празника: преди него има шествие с икони, музика и обща подготовка. Петко Славейков публикува едно от първите сведения за обичая през 1866 г. Предлагана е връзка с култа към Дионис, но тя не е доказан исторически произход.
В описанието на ЮНЕСКО нестинарството не е самостоятелно ходене по огън, а връх на панагира в чест на двамата светци. Обредът събира молитва, икони, извор, тъпан, гайда и обща трапеза. Хората го свързват с благополучието на селото и плодородието. От тези живи значения не следва, че може да се посочи една сигурна антична религия като негово начало; историческите пластове трябва да се различават от популярните обяснения.
В село Българи празникът е на 3 и 4 юни. През деня иконите се изнасят в шествие до свещен извор, придружени от тъпан и гайда. Вечерта огънят се разстила на жарава и нестинарите влизат в нея с иконите. Музиката, шествието и присъствието на общността са част от същото събитие — не декор около отделен атракционен танц.
Празничният ден има свой ред. Сутрешното шествие извежда иконите извън Българи до аязмото; там се раздават осветена вода и свещи. Едва вечерта хората образуват кръг около разстланата жарава и под звука на свещения тъпан нестинарите влизат в нея. Ако се покаже само последният момент, остава невидима връзката между светците, селото и участниците — същинският смисъл на празника за общността.
Някога нестинарският обред е бил познат и в други села от района. Днес Българи е мястото, с което ЮНЕСКО свързва съхранената практика; тя е вписана в Представителния списък през 2009 г. Сценичните изпълнения могат да покажат танца, но не заменят празника, който хората в селото предават между поколенията.
ЮНЕСКО отбелязва, че обредът някога е бил разпространен в десетки български и гръцки села на Странджа, а днес се пази в Българи. Това е разказ за прекъсвания и предаване, не за неизменна форма от древността. Местните носители решават как да подготвят празника и кой участва; посетителите виждат традиция, която съществува и извън сцената и туристическия интерес.
Историческите сведения, местните примери и днешните практики са проверени по тези публикации.
Създадена с ImageGen за СБОРЪ.БГ. Художествена интерпретация на обичая — не е документална снимка.
Apokalipto · село Българи, област Бургас · 2010 г. · CC BY-SA 4.0 · Оригинал