Зареждаме съдържанието…
Зареждаме съдържанието…
БЪЛГАРИЯ, ТАКАВА КАКВАТО Е!
Сирни заговезни е последната неделя преди Великия пост. Близките си искат прошка, а в народната традиция денят е свързан и с огньове и празнична трапеза.
Сирни заговезни е последната неделя преди Великия пост. Християнският смисъл на деня е помирението: близките си искат прошка, преди да започнат постите. Народните огньове и игри добавят друг, пролетен пласт към празника. За тях се предлагат различни обяснения, но не бива всички местни практики да се извеждат от една сигурна древна история.
Сирни заговезни стои на границата между всекидневното хранене и началото на Великия пост. В църковния календар това е Неделята на прошката; в народния календар около същия ден се срещат огньове, маскирани игри и обща трапеза. Пластовете съжителстват, но не са доказателство, че целият празник произхожда от един-единствен предхристиянски ритуал. Когато се говори за миналото му, по-точно е да се описват записаните действия, отколкото да се измисля общо начало.
Вечерта по-младите посещават по-възрастните и си разменят думи на прошка. Трапезата е блажна, но без месо. В някои семейства се прави хамкане: халва, сирене или яйце се закача на конец и участниците се опитват да го захапят без ръце. За децата това е игра; за възрастните — част от паметта за празничния дом.
Прошката е среща между конкретни хора. По-младите посещават родители, кумове и по-възрастни роднини; те искат и получават прошка преди поста. БНР описва и хамкането като семейна игра: варено яйце или бяла халва виси на конец и участниците се опитват да го захапят без ръце. Това не е задължителен обред за всяко българско семейство. На трапезата още има яйца и млечни храни, но месото вече е изключено.
На открито се палят огньове, край които хората се събират, пеят или играят. На места огънят се прескача за здраве. Формата и местните названия се различават, затова Сирни заговезни не е един неизменен сценарий. Общата нишка е преходът — от зимата към пролетта и от всекидневието към поста.
Сирнишките огньове правят прехода видим и извън дома. В различни места хората ги наричат по различен начин, събират се около тях и понякога ги прескачат с пожелание за здраве. Църковното опрощаване и народното веселие не трябва да се сливат в една „официална“ програма. Те показват как един ден може да принадлежи едновременно на семейната памет, на местната общност и на подготовката за поста.
Историческите сведения, местните примери и днешните практики са проверени по тези публикации.
Създадена с ImageGen за СБОРЪ.БГ. Художествена интерпретация на обичая — не е документална снимка.
Biser Todorov · България; точното място не е посочено · 2016 г. · CC BY-SA 4.0 · Оригинал