Зареждаме съдържанието…
Зареждаме съдържанието…
БЪЛГАРИЯ, ТАКАВА КАКВАТО Е!
Сурвакането е новогодишен обичай: сурвакари обхождат домовете, докосват стопаните с украсена дрянова клонка и наричат за здраве и плодородие.
Сурвакането отбелязва началото на годината с пожелание, изречено на глас и придружено от дрянова клонка. Дрянът е избран заради мястото му в народните представи за здравина и жизненост. Произходът на обичая не може да се свърже сигурно с един-единствен древен ритуал. Записите от различни краища показват, че в обходите някога са участвали и ергени, а не само деца.
Новогодишният обход се свързва с Васильовден на 1 януари. Етнографът доц. Веселка Баева обяснява пред БНР, че дрянът е ценен за сурвачката заради здравината си и ранното си разцъфване. Това е народна символика: от жизненото дърво се пожелава жизненост на хората. Нямаме основание да извеждаме всяка сурвачка от един определен древен култ. Обичаят е познат чрез местните си варианти и чрез живата семейна практика.
На Нова година сурвакарите посещават роднини и съседи. Докосват леко гърба със сурвачката и наричат за здраве, плодородие и сполука. Стопаните им дават храна, плодове или пари. Сурвачките се украсяват по различен начин; общи са дряновата основа и смисълът на благопожеланието.
Традиционната украса включва конци, сушени плодове и други предмети, които напомнят за домашното изобилие. Но клонката не действа сама: наричането назовава желаната добра година за нивата, градината, животните и хората. Във Врачанско е документирано и „сурвакане на вода“ — преди домовете се докосва водата на извор или чешма. Такъв местен пример показва колко повече форми има обичаят отвъд най-познатия детски обход.
Сурвакането с дрянова клонка не е същото като маскарадния обичай Сурва в Пернишко. Първото е новогодишен обход с благопожелания; вторият включва маскирани дружини и се провежда на 13 и 14 януари. Близките имена не означават еднакъв обред.
В българския език „сурвакари“ може да назовава и маскирани участници в новогодишни игри. Сурвакането с дрянова пръчка обаче не е пернишката Сурова, описана от ЮНЕСКО: там дружини с маски, огън и роли обхождат селата на 13 и 14 януари. И двете практики пожелават добро начало, но датите, обредните предмети и участниците им са различни. Това разграничение помага и на посетителя да знае какво точно гледа.
Историческите сведения, местните примери и днешните практики са проверени по тези публикации.
Създадена с ImageGen за СБОРЪ.БГ. Художествена интерпретация на обичая — не е документална снимка.
Vassia Atanassova – Spiritia · България; точното място не е посочено · 2008 г. · CC BY-SA 3.0 · Оригинал