Зареждаме съдържанието…
Зареждаме съдържанието…
БЪЛГАРИЯ, ТАКАВА КАКВАТО Е!
Великден отбелязва Възкресението на Иисус Христос. Българските празнични обичаи включват боядисване на яйца, приготвяне на хляб и семейни посещения.
В основата на Великден е християнската вяра във Възкресението на Иисус Христос. Към църковния празник в българския дом са се оформили обичаи, свързани с яйца, хляб и семейни посещения. Те имат различни регионални варианти и не произлизат от една-единствена рецепта или легенда.
Великден е преди всичко християнският празник на Възкресението. Народните действия у дома се развиват около църковния календар, но имат местни варианти: боядисването, месенето и гостуването не се извършват навсякъде с еднакъв ред. По-старите обредни значения на яйцето или хляба могат да се обсъждат, но не бива да се обявява сигурен произход на всяка днешна практика само по прилика с древен символ. Писмените и етнографските сведения описват по-надеждно самите обичаи.
Боядисването започва преди празничната неделя. Първото яйце обикновено е червено; в някои семейства с него се прави знак на челата на децата. На Великден яйцата се подаряват и с тях се чукат близки и гости. Цветовете и техниките за украса са се променяли, но червеното яйце остава един от най-разпознаваемите знаци на празника.
БНР описва първото червено яйце като специално: с него майката докосва лицата на децата с пожелание за здраве. В различни семейства боядисването е на Велики четвъртък или в събота. После яйцата се подаряват и се чукат на празничната трапеза. Всяка боя, рисунка или восъчна украса носи следи от местен вкус и домашно умение; няма един-единствен „правилен“ старинен модел, който да заличи това разнообразие.
Преди козунакът да стане обичаен, за Великден са се месели различни обредни хлябове, често украсени с боядисани яйца. Имената, формите и украсата им се различават по краища. Днес на една трапеза могат да стоят и старинен хляб, и козунак. Посещението при родители, кумове и роднини остава важна част от празника.
Великденските обредни хлябове са били дар за роднини и кумове; в тях често са вплитани яйца. Козунакът днес е много популярен, но не изчерпва по-старите форми на празничен хляб. Когато семейства продължават да месят и да си гостуват, празникът остава общо действие, а не само набор от украси на масата. Музейните показвания помагат да се види как формата и името на хляба се различават между областите.
Историческите сведения, местните примери и днешните практики са проверени по тези публикации.
Създадена с ImageGen за СБОРЪ.БГ. Художествена интерпретация на обичая — не е документална снимка.
Justine.toms · България, 43.154664° с. ш., 25.546172° и. д. · 2018 г. · CC BY-SA 4.0 · Оригинал